Никола Иванов

Критика

Уроците на Иван Динков

4.67(3 гласа)

Критика

Хуманистът, обречен на безсмъртие

4.50(2 гласа)

Критика

И спят отдавна всички знамена

3.67(3 гласа)

Критика

Първият български хуморист

3.67(3 гласа)

Виж още

Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

4.50   (2 гласа)
от едноименния разказ. Вдовицата преиграва скръбта по загиналия съпруг с преструвки. Тя „тъжи много правилно“, защото познава  „тънкостите  на жалеенето“ иначе хората няма да я разберат. Главната героиня „Ходи чинно. Седи мълчаливо. Погледът – в земята.“ Тя е запазена привлекателна вдовица. Разказвач е прислужникът Петър, който я придружава навсякъде. Приятелят му полковник Драгнев и почти всички други офицери й съчувстват заради постигналото я нещастие. Накрая Петър я проследява и установява, че клоунът Николето идва всяка вечер тайно при нея и правят любов. Петър разказва това на полковник Драгнев и вероятно от ревност той убива двамата прелюбодейци. Тялото си иска своето, естественият нагон е по-силен от всичко, това е животът, настоява писателят. Случилото се е резултат от незачитането на свободната воля на вдовицата и правото й да живее както намери за добре по зова на сърцето и желанията на тялото. Със симпатия, ирония и любов са обрисувани селяните, героите, близките в „Моят татко Кайзера“.. Това са мили родни картинки. Все още в семейството надделяват патриархалните отношения. Мъжете не подхващат домашна работа, с почти всичко се оправят жените. Мъжете бистрят политиката  на махленско ниво. Ето как е разказана Историята. Кайзера изважда измачканата географска карта, която постоянно носи в пазвата си, която е надупчена сякаш от куршуми: „Това, вика е Европа. Там е най-простреляно, не знам дали ще може вече да се залепят дупките. После се плъзга по измачкания океан като по застинали вълни и стига до Америките. Те са си цели, щото долната подпира горната. Сочи едно островче и вика, че на него сега било голяма криза, там руските ракети си мерели рогата с американските. Можело всеки момент да се убодат, но засега само стърчали като игленик.“  Алюзиите и аналогиите са умело намерени. Става дума за действителни събития от 60-те години на миналия век, за Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена катастрофа. Картинно с ирония и присмех, дори карикатурно е описан закупеният от Кайзера кадилак, който пуши, гасне, от ауспуха излизат пламъци, мирише на опърлено. Катастрофират в долния плет, защото спирачките отказват и Кайзера предвидливо си носи оттогава камък в колата и като иска да спре, скача и подпира с камъка лявата гума. Паралелът със сръчния герой, който умее всичко, е повече от уместен в случая. Когато таткото докарва  пленника глиган с набити глиги в дънера, всички му се възхищават „Щото утре татко може да донесе някоя вража ракета, набучена на борика.“ И още едно послание: лошото е по-заразително и често е победител в живота. Опитът на Кайзера да опитоми глигана чрез домашните прасета се проваля, случва се обратното – домашните прасета подивяват и заприличват на глигана. Много важна е породата н

<<<2345678>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025