от едноименния разказ. Вдовицата преиграва скръбта по загиналия
съпруг с преструвки. Тя
„тъжи много
правилно“, защото
познава „тънкостите
на жалеенето“ иначе хората няма да я разберат. Главната героиня
„Ходи чинно. Седи мълчаливо. Погледът – в
земята.“ Тя е запазена привлекателна вдовица. Разказвач е прислужникът
Петър, който я придружава навсякъде. Приятелят му полковник Драгнев и почти
всички други офицери й съчувстват заради постигналото я нещастие. Накрая Петър
я проследява и установява, че клоунът Николето идва всяка вечер тайно при нея и
правят любов. Петър разказва това на полковник Драгнев и вероятно от ревност
той убива двамата прелюбодейци. Тялото си иска своето, естественият нагон е
по-силен от всичко, това е животът, настоява писателят. Случилото се е резултат
от незачитането на свободната воля на вдовицата и правото й да живее както
намери за добре по зова на сърцето и желанията на тялото. Със симпатия, ирония
и любов са обрисувани селяните, героите, близките в „Моят татко Кайзера“.. Това
са мили родни картинки. Все още в семейството надделяват патриархалните
отношения. Мъжете не подхващат домашна работа, с почти всичко се оправят
жените. Мъжете бистрят политиката на
махленско ниво. Ето как е разказана Историята. Кайзера изважда измачканата
географска карта, която постоянно носи в пазвата си, която е надупчена сякаш от
куршуми
: „Това, вика е Европа. Там е
най-простреляно, не знам дали ще може вече да се залепят дупките. После се
плъзга по измачкания океан като по застинали вълни и стига до Америките. Те са
си цели, щото долната подпира горната. Сочи едно островче и вика, че на него
сега било голяма криза, там руските ракети си мерели рогата с американските.
Можело всеки момент да се убодат, но засега само стърчали като игленик.“ Алюзиите и аналогиите са умело намерени.
Става дума за действителни събития от 60-те години на миналия век, за
Карибската криза, когато светът бе изправен пред ядрена катастрофа. Картинно с
ирония и присмех, дори карикатурно е описан закупеният от Кайзера кадилак,
който пуши, гасне, от ауспуха излизат пламъци, мирише на опърлено.
Катастрофират в долния плет, защото спирачките отказват и Кайзера предвидливо
си носи оттогава камък в колата и като иска да спре, скача и подпира с камъка
лявата гума. Паралелът със сръчния герой, който умее всичко, е повече от
уместен в случая. Когато таткото докарва
пленника глиган с набити глиги в дънера, всички му се възхищават
„Щото утре татко може да донесе някоя вража
ракета, набучена на борика.“ И още едно послание: лошото е по-заразително и
често е победител в живота. Опитът на Кайзера да опитоми глигана чрез домашните
прасета се проваля, случва се обратното – домашните прасета подивяват и
заприличват на глигана. Много важна е породата н