Николай Заяков

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.88(1216 гласа)

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.88(1085 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.88(543 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.88(1525 гласа)

Поезия

Площад

4.88(949 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.87(429 гласа)

Виж още

* * *

4.90   (3954 гласа)

Приятели на моите приятели.

На враговете мои врагове.

Как всички са добри и обаятелни.

Как всеки бърза род да основе.

 

Внимателно ме пипат с ръкавици

и въпреки това не сещат плът.

Там има отпечатъци от птици.

Там има всичко, ала няма път.

 

Не знам защо това ги изравнява.

Те придобиват върху мен права.

А уж е моя моята държава,

и уж е моя моята глава.

 

Продавам вяра. Скъпо я продавам,

защото вяра в друг човек е тя.

Аз своите измени не прощавам,

та камо ли на чужди да простя.

 

Аз знам, че никой два пъти не лъже,

ако не влага истина в това.

Аз знам, че всеки всекиму е длъжен,

задето прикован е на скала.

 

Какво че птици плавно и красиво

се хвърлят върху нашите меса.

Не бяхме във живота си щастливи,

но може би и птиците не са.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025