* * *

4.97   (3124 гласа)

Приятели на моите приятели.

На враговете мои врагове.

Как всички са добри и обаятелни.

Как всеки бърза род да основе.

 

Внимателно ме пипат с ръкавици

и въпреки това не сещат плът.

Там има отпечатъци от птици.

Там има всичко, ала няма път.

 

Не знам защо това ги изравнява.

Те придобиват върху мен права.

А уж е моя моята държава,

и уж е моя моята глава.

 

Продавам вяра. Скъпо я продавам,

защото вяра в друг човек е тя.

Аз своите измени не прощавам,

та камо ли на чужди да простя.

 

Аз знам, че никой два пъти не лъже,

ако не влага истина в това.

Аз знам, че всеки всекиму е длъжен,

задето прикован е на скала.

 

Какво че птици плавно и красиво

се хвърлят върху нашите меса.

Не бяхме във живота си щастливи,

но може би и птиците не са.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020