Уроците на Иван Динков

     Няма по-подходящ поет от Иван Динков, който чрез собственото си творчество да бъде учител по най-висока поезия и литература. Не само чрез поезията и прозата си, но и със записаното в изключителната  му книга „Почит към литературата“, в която споделя собствения си абсолютно автентичен творчески опит. Не съм срещал друг, не само български поет, писател или литератор, който да е говорил така проникновено, дълбоко и необикновено за поезията и литературата. Споделеното е просто изумително със своята уникалност и дълбочина, защото няма от къде другаде да се прочете и научи. Иван Динков е не само гениален поет и творец, но и велик пример за безкомпромисно гражданско и литературно поведение. Книгата е първокласен, възможно най-добър, уникален и безценен учебник по наистина голяма поезия и литература. В това ще се убеди всеки, който прочете тази книга. Това е така, защото Словото на Иван Динков е съдбовно, предназначено е за най-талантливите.

     Иван Динков е един от най-големите български поети и творци на ХХ век. Това го изричам без каквото и да е преувеличение и притеснение. Той е уникален не в общоприетия биологичен смисъл за пръстовите отпечатъци, които отличават всеки индивид, а в най-високия, най-висшия интелектуален и духовен смисъл на понятието уникалност. При някои творческата  природа е спряла още в началото, при други е прекъснала работата си малко по-късно, при трети е застинала по средата, при четвърти е продължила още малко, и само при малцина е стигнала почти до края. При белязаните и обичаните Бог е довършил делото си до самия край. Спрямо Иван Динков природата е била максимално щедра, свършила си е работата до край. Бог го е белязал, посочил и погалил с обич като свое любимо изпитано чедо.

     Удивителното и уникалното при Иван Динков бе и това, че до последните си земни години той създаваше голямо изкуство, без да се самоповтаря или самоверсифицира, без да преекспонира сходни образи или метафори, личният му критерий не се снижи и той не промени и не изгуби мярата си.  

     Преди години Анна Ахматова бе казала за Борис Пастернак, че неговата слава е чудна, защото е  п о д з е м н а (разр.м.-Н.И.) Тази подземна слава, за която говори гениалната руска поетеса е най-голямата възможна слава, за която може да мечтае всеки творец. Тя спохожда приживе само безсмъртните. Защото не масовата, баналната, патосната, нито медийната слава са определящи. Те са временни и нетрайни, те са от лукаваго