Никола Иванов

Критика

Уроците на Иван Динков

5.00(1 гласа)

Критика

Първият български хуморист

5.00(1 гласа)

Критика

И спят отдавна всички знамена

Дай първата оценка

Виж още

Хуманистът, обречен на безсмъртие

Дай първата оценка
те си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си.“  Благословията на Исус е сигурен знак, че  ще ги приюти при себе си. Тези примери доказват, че Йовков е несравним майстор на описанията, за което могат да се посочат примери от всяка негова творба.

     Творбите на Йордан Йовков имат това първично свойство да се харесват веднага, щом се четат и да доставят естетическа наслада на читателите. Въпреки драматизма и понякога трагизма в тях, в последна сметка те действат ободрително, свежо, защото ни откриват едно велико утешение, че все пак животът си заслужава. Те са някаква Надежда, нещо възвишено блика от самите тях. Това се дължи на техния универсален и невероятен хуманизъм.

      Когато стане въпрос за ХУМАНИЗЪМ в нашата литература, едно от първите имена на български писател, което изплува от съзнанието ни, е името на Йордан Йовков. Писателят издига в култ съчувствието, състраданието, добротата, човещината, хуманистичното начало. Йовков говори за хуманизма в статията си „За Максим Горки“: „Идеите за правда и социална справедливост, за човещина и човешко достойнство, за добро, за красота, сила и волност на човешкия дух не са отвлечени книжни догми, а живи истини, тъй както ги разбира и както ги иска в душата си сам народът. Ето защо неговото пламенно слово за свобода и щастие на човека има широката епична сила и бодро вдъхновение…“. Всеки, който е сядал да пише за Йовковото творчество, неизбежно е заживявал с особеното му човеколюбие и е виждал как хората стават човеци, по думите на Симеон Султанов. И ако е вярно, че когато е заставал пред белия лист, Йовков си е слагал чиста риза като за празник, мисля, че всеки, който започва да пише за неговите книги, изпитва подобно желание. И това желание е породено преди всичко от неговия висш хуманизъм.

      За Йовковия хуманизъм е писано много и задълбочено, но аз ще обърна внимание главно на два не толкова забелязвани, коментирани и анализирани аспекти от хуманизма на големия писател. Те са не по-малко важни, същностни и съществени от общоизвестните хуманистични страни в творчеството му.

     Неразделна част от хуманизма на Йордан Йовков е мотивът за престъплението и наказанието, който има възпиращ превантивен ефект върху престъплението в психологически аспект, защото въздейства като бариера пред евентуалните престъпни намерения на хората. В книгата на Спиридон Казанджиев „Срещи и разговори с Йордан Йовков“ проф. Казанджиев е записал споделеното от писателя на 21.04.1929 г. по повод времето, прекарано от него в школата за запасни подпоручици в Княжево:

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024