yle="mso-bidi-font-weight:normal">„Тогава се зачетох в литературата изобщо.
Сякаш те бяха най-сладките и възторжени часове от четене. Тогава четох
Достоевски.“ Може да сме повече от сигурни, че няма как Йовков да не е бил
впечатлен и поразен от „Престъпление и наказание“ и от другите велики творби на
гениалния писател. Научил е, че Достоевски е вземал голяма част от сюжетите си
от криминалните полицейски хроники. Вероятно е споделил и разбирането на руския
литературен колос, че дори най-гениалното писателско въображение не е в
състояние да измисли това, което съществува в реалния живот. Йовков казва:
„Не съм написал нито една работа, в
основата на която да не стои действително преживяване. Имам добра памет, помня
всичко. Почти всеки мотив отнасям в тоя пейзаж, дето съм бил, в тая среда, в
която съм живял и която познавам. Вън от тях нищо не бих могъл да напиша.“ Йордан
Йовков получава случките от своите познати в суров вид, не държи на
подробностите, а на специфичното, характерното, важното, открояващото се. В
писмо до съселянина си Данаил Константинов по повод „Старопланински легенди“
казва:
„Въпросът е не да се събере
всичко за тях, а само някоя
най-характерна случка, подкрепена в същото време с някоя песен, ако такава има,
разбира се. Аз набелязах само това, което може да си спомня, но вие вече разбирате
какво ми трябва и ще намерите може би много подобни мотиви, които аз не зная и
не мога да си спомня. Всичко това, както казах, няма нужда да бъде записано
много подробно; достатъчно е да се предаде най-характерното, като главно не се
изпуща това, което е същинският елемент на преданието, на легендата; искам да
кажа: да се вземе тъй, както е запазено в паметта на народа, без всяка критика
за неговата правдоподобност или възможност изобщо. Трябва да се задържи всеки
елемент, който съдържа в себе си нещо поетично и хубаво.“ В писмо „До
неизвестно лице“ четем:
„Прочее, аз ви
моля да опишете и ми съобщите една или няколко такива случки. Ще прибавя, за да
ви бъде по-ясно, още едно: интересуват ме не твърде обикновените и банални
истории, за които е дума, а ония от тях, които са по-изключителни,
по-интересни, по-комплицирани и богати с перипетии. С една дума – ония случки,
където хората, които са били замесени в тях, са били по-силно и по-дълбоко
раздрусани морално и психически, където съблазънта на парите и силата им е
предизвикала най-неочаквани и най-странни промени и последствия. Надявам се, че
ви е ясно онова, което ме интересува. Колкото за начина, по който ще трябва да
предадете тия случки, не трябва да ви смущава формата: опишете ги просто,
безизкуствено, тъй както сте ги чули, като предадете същността на работата.
Може, както казах, подобни случки във вашето село да не са ставали. Но вие
лесно бихте научили ония, които са станали някъде наблизо.“ Силата на
въздействие на творбите от „Старопланински легенд
