И спят отдавна всички знамена

3.67   (3 гласа)
ва и очарова, привлича властно и неудържимо, защото говори с езика на кръвта. В тази стихосбирка Никола Фурнаджиев е като Антей на отчаянието, защото в случая всеки контакт със земното го прави нещастен от случващото се.

     В образите и метафорите на великата стихосбирка има неща, които ни карат да потръпваме мистично. Защото някакви гласове ни нашепват, че ние винаги подсъзнателно сме ги знаели и сме се досещали за тях. Все едно дали ще  наречем това “проективна идентификация” в духа на аналитичната психология на К.Г.Юнг, или пък “мистично съучастие” по примера на Леви-Брюл.

     Фурнаджиев озвучи българското поетично небе по непознат дотогава начин, с неистова сила, с йерихонската тръба на своя ненадминат поетичен глас, изля от небесата сълзите на Йеремия, които продължават да капят и кънтят по родната ни изстрадала и изтерзана земя. Той съчета Ботевите висини с Вазовите кънтежи от битките в Епопеята, с Под гърма на победите, с Яворовата безмилостна градушка, с Гео-Милевия спазматичен вик.

     Никола Фурнаджиев остана справедлив въпреки всичко, защото не взе страна и не раздели народа си. Впрочем взе страната на многострадалния си народ, без да го дели, без да го противопоставя и неговата анатема бе за тези, които го разделиха и противопоставиха по най-мерзък и подъл начин, служейки на антинационални и антинародни интереси. Той го оплака и ожали с непостигана дотогава сила и болка. Великият поет не можеше да понася тези, които го разделяха за свои лични партийни и егоистични интереси. Фурнаджиев подсъзнателно знаеше, че големият поет и творец никога не е на страната на онези, които правят историята, а на тези, които я изтърпяват.

     “В “Пролетен вятър” няма идеологии, няма партии. Опитите за партийна приватизация на който и да е голям творец са предварително обречени на провал, на пълно фиаско. Защото идеологията на големите творци винаги е била, е, и ще бъде ХУМАНИЗМЪТ!

     Никола Фурнаджиев оплака събитията от септември 23-та година, защото интуитивно усети политическата спекулация в случилото се. Фурнаджиев е най-незаблуденият и незаслепен политически от всички големи творци по отношение на септемврийското въстание, които са откликнали на събитието – Гео Милев, Антон Страшимиров, Асен Разцветников и Ангел Каралийчев. Той вярваше в поредната стихия на ненакърнимата българска жизнена воля и не можеше да гледа безучастно как за пореден път е оскърбяван българският народ и неговият национален характер.

     В “

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025