И спят отдавна всички знамена

Дай първата оценка
Пролетен вятър” Фурнаджиев изгради общия пантеон на загиналите и от двете страни на барикадата, което по-късно бе сторено и изразено от Далчев и Иван Динков.

     След “Пролетен вятър” българската литература не можеше вече да бъде същата. А самият Фурнаджиев изкачи своя поетически Олимп, който по-късно не можа да повтори. Не успя да го повтори, защото тези, които твърдяха, че е на тяхна страна, започнаха да му пречат с всякакви средства. Защото такава отблъскваща беше идеологията им – диктатура на неукия, на необразования, на неталантливия, на посредствения. Причината за разрива и раздялата между Георги Бакалов и неговия „Нов път” и знаменитата четворка в лицето на Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников и Георги Цанев е участието на четворката в литературното четене със сътрудниците на „Хиперион” и „Златорог”, посветено на 10 годишнината от смъртта на Яворов (2 ноември 1924 г.) в аудитория 45 на СУ. Георги Бакалов нарича Яворов „буржоазен” поет и обявява Яворовата поезия за „приятния тамян, в който се забулва ренегирането от задачите на века”, влагайки негативна политическа и идеологическа оценка за великата му поезия. Обявява четиримата за „ренегати” и това клеймо тегне върху тях, до самата им смърт те са наблюдавани с подозрение. След случката четворката започва сътрудничество със списание „Златорог” на Владимир Василев.

     На въпрос от 1964 година през кое от  четирите десетилетия от творчеството му е имал най-добро поетическо самочувствие, Фурнаджиев отговаря: „- …Най-доброто самочувствие като поет съм имал около 1924 година… Просто чувствах, че съм необходим на хората. Че знача нещо.” При отговор на друг въпрос допълва: „- Сега, когато всичко вече е много далече, бих могъл със сигурност да кажа, че тази година, 1924-а, беше най-напрегнатата и затова може би най-плодотворната в моя живот.”  И още: „- Като че ли преломните моменти са най-добрите условия за голяма поезия.”, като допълва, че все пак това не трябва да се приема като догма. Задължителен, разбира се, е талантът на твореца, без голяма дарба не може да се сътворява значимо изкуство.

    Когато за пръв път влязох в дома на Никола Фурнаджиев първото нещо, което като магнит привлече погледа ми, бе забележителният потресаващ портрет на Никола Фурнаджиев в хола на жилището, блестяща работа на големия художник Стоян Сотиров. Няма начин портретът да не предизвика мигновена асоциация с великите творби на поета от безсмъртната му стихосбирка „Пролетен вятър”. Над кървавия фон и огнените пламъци на пожарищата художникът е нарисувал главата на поета, а погледът му излъчва гняв, мъка

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024