И спят отдавна всички знамена

, упрек, ужас и надежда. Колкото и да не си специалист, няма как този портрет да не остане завинаги в емоционалната ти памет със своето магнетично въздействие, защото е рисуван от художник, сроден на поета в творчески смисъл, който е усетил мощта и силата на великото слово.

     Заедно с най-талантливите Фурнаджиев напусна посредствениците и се отдели от “Нов път”, като започна да търпи ударите на литературни пигмеи. Затова не можа да постигне върховете и снеговете си от “Пролетен вятър”, а ние можем само да предполагаме каква драма изживя този поет, защото бе наблюдаван подозрително до края на живота си.

     С времето става все повече безпощадно ясно, че големият поет не е бил на ничия страна. Това личи дори от гениалното му стихотворение “Конници”, с което доскоро грубо се спекулираше:

 

                       Конници, конници, конници, кървави конници.

                       Моя родино и пламнало родно небе...

 

реди потресен поетът, потресен от бесовщината, обхванала част от народа му и превърнала го в отвратително население. Защото “Пролетен вятър” – това е тъмната надежда на Фурнаджиев, че българският апокалипсис от 1923-та е последен, че повече такъв няма и не трябва да се случва в българската национална история. Това бе крехката надежда на великия поет най-сетне тоя исторически кошмар да свърши и да се възцари братството и свободата по българската земя. Но, уви...

     „Конници” започва с четирикратно повторение „конници” и веднага следва обобщаващото „кървави”, което категорично сочи и подчертава трагичната участ на конниците. Апокалиптична е описваната картина. Отчаяното обръщение „моя родино” е съпроводено с пламналото родно небе, чиито пожарища са предизвикани от братоубийството и се издигат до небето и затъмняват слънцето. И следват спазматичните въпроси:

 

<<<1234567… >>>