Никола Иванов

Критика

Уроците на Иван Динков

5.00(1 гласа)

Критика

Хуманистът, обречен на безсмъртие

Дай първата оценка

Критика

И спят отдавна всички знамена

Дай първата оценка

Виж още

Първият български хуморист

5.00   (1 гласа)

     Със своето „Житие…“ Софроний поставя началото на съвременния български език и литература. Житието на Софроний е „смях през сълзи” за читателя. Този израз сякаш е създаден за подобни творби. За пръв път от началото на българската литература автор използва иронията, самоиронията, самоосмиването, хумор в по-чист вид. Този творчески подход създава предпоставки да се използват богатите изразни възможности на българския език. Защото хуморът, свежестта, сочният и експресивен изказ неимоверно обогатяват всяка литературна творба.

     В „Житието…“ се наблюдава нещо неудържимо ренесансово, едно „намигване” към читателя, един скрит призив да четем книгата с отворени очи. Софроний се самоописва като „болен и слабосилен”, за да предизвика у нас съчувствие, съжаление, състрадание. Да, но в края на краищата той излиза победител от всички ситуации и никога не се предава изцяло. Колко хора с неговата съдба биха устискали с „маясъла” си...! Решават и го оженват. Не реагира, сякаш казва: „Като искате, женете ме. Готов съм, давам се!” Толкова. Драматично, но в същото време смешно и симпатично...

     Семейната ситуация е представена сякаш е под чехъла на жена си. И това е в период, когато мъжът би трябвало категорично, от само себе си да е глава на семейството и думата му трябва да е закон. Но не би, при Софроний не е така. И никак не го крие! Неволно се запитваме: ”А дали е така...?!” Наблюдаваме, бих ги нарекъл, Бокачовски оттенъци, макар че едва ли Софроний е знаел за съществуването на великия италианец. По-късно подобни ситуации ще наблюдаваме в творчеството на Васил Друмев, у Иван Вазов и т.н.

     Осиновилият го чичо умира и Стойко тръгва да събира парите от касапите. А е само на 17 години! И отново не се срамува да се самоунижи и самоосмее, защото това е присъщо на силните духом. Едва се спасява от опозоряване от турците „содомити”, защото е юноша „млад и красив в лице”. Едва отървава честта си, а ние знаем за какво става въпрос. И тъжим, но и се подсмихваме. При това няма каквато и да е преднамереност у автора. Отново на тъжната нерадостна обща картина се долавят Бокачовски нотки. И понякога в такива моменти се запитваме дали не се подиграва някак си с нас, дали не ни подхлъзва.

     Софроний често е готов да зареже всичко – дом, жена, деца, за да се спаси. Колко унижения изтърпява по време на войните и нашествията, колко пъти го бият и искат да го убиват.

    

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024