Никола Иванов

Критика

Уроците на Иван Динков

5.00(1 гласа)

Критика

Хуманистът, обречен на безсмъртие

Дай първата оценка

Критика

И спят отдавна всички знамена

Дай първата оценка

Виж още

Първият български хуморист

5.00   (1 гласа)
Често се случва така, че от страх всеки тръгва панически първосигнално да бяга накъдето му видят очите, само и само да отърве кожата: „... ама какъв страх!” – чистосърдечно и безхитростно, съвсем по човешки признава героят и ние го разбираме без какъвто и да е упрек. Толкова е обяснимо и човешко... „Ефенди, рая сме ние, всякога сме като боязливи. И като запря чауша, уплашихме се и бягаме!” – отвръща с треперене Софроний на пашата.

               Теглилата в затвора край нямат, турските зулуми са безчет. Хитрува се от немай къде, от отчаяние и често използват подкупа спрямо турците. Когато е в безизходица, поп Стойко измисля и обещава всичко, защото жаждата за живот е толкова силна. Като не може да издържи на бой, Софроний обещава каквото искат от него. И лъжата помага в критични моменти и авторът съвсем не крие това. Едни от най-силните сцени са патилата му заради венчавката на султанската любовница за друг мъж. По случайност отървава бесилото, защото обещава да ги раздели.

      „Житието…“ е типична ренесансова творба, която по дух кореспондира със западния Ренесанс, притежава нещо леко и „французко”, както биха се изразили българите през Възраждането. Определено можем да твърдим, че това е първото произведение с откроени хумористични моменти в българската литература, в което става дума и за оцеляването на българина и България освен чрез друго и чрез смеха, макар и невесел. В творбата откриваме елементи както от хумора на словото, така и от хумора на положението. Често от страниците на книгата ни гледа един двулик Янус, на пръв поглед кротък и смирен, но същевременно непреклонен и непримирим, открито подава око присмехът, който ни отпуска.

     Струва ми се, че у автори като Алеко Константинов и Ст.Л.Костов можем да търсим влияние на „Житието...” като отзвук, като ехо на прамодели на българи главно в нарадопсихологически смисъл. Едва ли можем да си представим знаменития Захари Стоянов и неговите бележити „Записки...” без основата на „Житието...” на Софроний. По същата причина смятам, че „Автобиография”-та на Бранислев Нушич или „Преди да се родя и след това” на Ивайло Петров (а и други творби), са също своеобразно продължение на традицията на Софроний. Това още повече подчертава силата и значението на „Житие и страдание на грешния Софроний”.

     Определено смятам, че на основа на гореизложените литературноаналитични аргументи и разсъждения върху неговото „Житие...” можем да определим Софроний Врачански не само като родоначалник на съвременния български език и литература, но и като първият български хуморист, родоначалник

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024