Помагало за журналистически факултети – I

Настъпва времето на нова трансформация – променят се и битието, и името – става Андешнурдик ( Андеш от Севера) и пред компютъра потъва в света на Играта. Осне Сайерстад цитира големия парадокс, че не само се превръща във вдъхновител на другите играчи, но те го приемат и като „Еликсир срещу депресията“. Андеш е напълно зависим от играта World of Warcraft, отстоява позиция на един от водачите и изцяло игнорира реалния свят. Той отказва да контактува с него и това продължава 5 години. Преди една от големите му мечти е била да стане масон, защото за него това е бил властовият елит. Когато става възможно, той е в Играта и тази някогашна мечтана позиция вече е отдалечена от съзнанието му. Приемат го, но мястото му е на най-ниската степен. За пореден път нещата не стават по най-добрия за него начин. Тогава отново намира мястото си в Играта.

7

Тук е необходимо уточнение. Въпросът не е да се следва повествованието, но е един от вариантите профилът на етапите при този човек да се избистри: цел – търсено обкръжение – осуетяване на целта – самота. Проблемът за анонимния човек, който се превръща в палач, но вече не от комиксите, трупа брънките на предисторията си. Затова в свръхобемния разказ случващото се в Норвегия разкрива как действителността може да бъде възприета като една система от фактори, провокиращи деструкцията, и то много добре организирана и изпълнена по предначертания план.

В целия този порядък от промени и стопиране Андеш Брайвик не се отказва да търси пътя към властта, защото иска да бъде силната фигура. Партията на прогреса е неговата партия, а врагът е Работническата партия, защото е убеден, че политиката ѝ пречи да забогатяват такива като него. Той изцяло приема идеите за намаляването на данъците и държавната намеса, полемиката срещу имигрантите и постепенното втвърдяване по отношение на исляма. То също има своите предварителни натрупвания. Те започват от детските години на Андеш, когато от 80-те години настъпват приливните вълни на хиляди бежанци в Норвегия. И ако неговите първи приятелства и сблъсъци са на нивото на заобикалящите го, то определени партийни среди нагнетяват ситуацията. Работническата партия си поставя за цел разяснителна работа в подкрепа на бежанците и тяхната социализация. До осемгодишния тогава Андеш няма как да е стигнало Писмото на Мустафа, но с неговото изчитане от председателя на Партията на прогреса при предизборна среща духът излиза от бутилката. Кръстът ще бъде победен, правоверните ще залеят Норвегия и страната ще стане

8

мюсюлманска. Писмото има противоречив произход и официалната оценка за него е, че е фалшификат. Въпреки това то взривява масовите нагласи. Осне Сайерстад насочва вниманието към нарасналата подкрепа на партията и преминава към следващото десетилетие. В средата на 90-те гласове от Партията на прогреса вече правят преход към цялостна критика на исляма. Те застават срещу дадените права на беж