8
позитивното, което, разбира се, е представено на различна плоскост. Докосването до светска София предизвиква Мари Айхорн непрекъснато да откроява „финото“. Тя се радва на изтънчеността и не пропуска да я открои. От своя страна, в обхвата на преживяното време в България Мерсия Макдермот има възможност да премине през целия спектър от празници и също да ги представи с много добро чувство, като постига едновременно познание за една непознаваща страната аудитория, а като цяло тази България е непозната и за поколението, появило се след нейното напускане на страната. Тя наблюдава, с мяра поетизира впечатленията си, но остава вярна на коректива на хумора. Българското гостоприемство е „изтезание с храна“, сурвачките са се изродили и са продавани предимно от цигани, а за Баба Марта учителят е описан така, че д р у г и я т европеец да го разбере: „бик шампион или много награден генерал“.
И немската частна учителка, и английската преподавателка и автор на исторически и етнографски текстове много бързо се приспособяват. Двете имат шанса да се срещнат с личности, които заемат категоричното си място в националния живот, но го оценяват по различен начин. Мари Айхорн посещава юбилейната изложба на Александър Божинов, когото благодарение на Елисавета Консулова – Вазова познава добре и от домашните весели празници. Тя присъства и на протоколното тържество, като от ложата, където се намира, наблюдава царската ложа и височайшото присъствие, но отново е само регистратор. Според нея тържественото слово, от което нищо не разбира, е произнесено от един министър, а това проф. Александър Балабанов, който по силата на служебните си задължения може да поздрави, както вече е написал, една от интересните личности на България. Трудно може да се допусне, че никой от
9
обкръжението ѝ не е обяснил кой е проф. Балабанов и какво е пък неговото място в културния живот на страната. Не можем ,разбира се, да бъдем сурови към Мари Айхорн, защото нейните интереси са в друга посока – оперните спектакли, концертите. От тях тя е очарована. След повече от 40 години отново за българската опера, чийто горещ почитател е и Мерсия Макдермот, не може да се забрави фразата ѝ, че по-добре администрацията на операта да управлява страната, защото се справя безукорно за разлика от другите нива на държавната администрация.
Периметрите на навлизането в живота на страната на двете са различни, но създават една интересна картина на различно видените Българии. Мари Айхорн има възможност с излетите, погледът към живота по вилите, моделите на морска почивка да се запознае със свят, който, от една страна, е постигнал европейския си аналог, но от друга – остава в руслото на традицията, а до него съществуват някак си уловените в хватката на бедността.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.