Гергана Златкова

Разказ

Мю Пи

5.00(1 гласа)

Поезия

След потопа на ХХI век...

5.00(1 гласа)

Поезия

Из Драматичен монолог

5.00(1 гласа)

Поезия

След края на света...

5.00(1 гласа)

Поезия

Гетсиманската градина

4.74(39 гласа)

Виж още

Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

Романът "Към Фара" на В. Улф и творбите на Дж. Р. Р. Толкин в няколко аспекта от теорията за езика на Фердинанд дьо Сосюр

5.00   (1 гласа)
Към Фара” със средствата на импресионизма, подобно на пъзел в поток на съзнанието. Като творец, критик и словослагател авторката преценява че са важни не само думите и изразите, но и начинът, по който са положени в текста, сякаш са живи същества и притежават „магически свойства” [vi]. Тя внимателно ги подбира и моделира в мисли, в изречения, в поток на съзнанието. Тази игра със словото дава възможност да се откроят други нива на прочит на творбата чрез форми, символи, смисли - „втъкани присъствия” [vii] от други текстове. В. Улф обича да преосмисля нещата от живота, изкуството и литературата чрез асоциации и метафори[viii]. Романът присъства в различни метафори – книгата с приказки от Братя Грим, от която Мисис Рамзи чете на малкия Джеймс, картина, чорап, пеперуда, пашкул и др.

Описвайки моменти от живота на семейство Рамзи и техните близки в два дълги дни и една кратка нощ, в която е синтезиран период от десет години, авторката конструира погледа на твореца към света и неговата философия в епохата на модернизма, когато под влиянието на науката и техническия прогрес, човекът е изгубил своя собствен център. Липсва вярата в Бог и човечеството е изправено пред една огромна бездна. Погледът отстрани е постигнат чрез описания на лятната къща в провинцията и промените, настъпващи в нея като отражения или отзвук от събития, случили се на далечно разстояние; чрез мислите на художничката Лили Брискоу; чрез кратки моменти на емпатия у неоткрояващия се напълно разказвач-наблюдател (той или тя, понякога е Лили, но и не съвсем), разкриващи предположения за вероятни чувства и мисли в околните, въз основа на наблюдения върху действия, движения, изрази на лица, пози, гласове...

    Мотивите от изкуството, формите и очертанията, чрез които имплицитно са загатнати фигурите на богове и герои от египетската, гръцката, римската и др. митологии, образи и символи от християнството[ix] и др., са метафори, чрез които В. Улф се завръща към спомените си за отделни мигове от живота със семейството си и ваканциите, прекарани на вилата в Корнуол, Югозападна Великобритания. Спорно е дали думата „прототип” е подходяща за семейството ѝ, загатнато чрез семейство Рамзи, както и за вилата, като се има предвид, че писането и изкуството са средствата, чрез които тя се връща по-безболезнено към най-съкровеното, останало в паметта ѝ за най-близките ѝ, а не обратното- че е търсила начин да ги въплъти в „мозайката“ на романа. Неслучайно „Към Фара” е конструиран в три части- „Прозорецът” (може да се представи със знак- символ: око); „Минава време”- дълга нощ, чрез която са изразени едновременно преградата и нейното преодоляване, за да може погледът на окото от Първа част безбол

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025