Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

а къщата се е озовал на дъното на морето (без покрив, като пашкул, останал без купол, когато пеперудата е излетяла от него) са начини да се опише къща, потънала в съзнанието на човек. В съзнание, изработващо различни метафори, за да бъде по-безболезнен допирът до действителните образи и предмети. Но Сосюр свързва движението на вятъра с мисълта, която е невидима, неуловима за окото и водата като звук- обвивка, облекло на мисълта. Докато в „Към Фара” къщата е потънала в съзнанието, под водната повърхност и са необходими думи, за да бъде описано или назовано по-ясно нещо от нея, което липсва. Мисис Рамзи е майка на много деца, които по някакъв начин приличат на Вирджиния, не просто защото  може би са нейни братя и сестри, а защото в тях живее тя- тя е Кам, Джеймс, Андрю, Пру[xiii]  и Роуз. Тя е и в други персонажи- Лили и мистър Кармайкъл. Но не е мистър Рамзи, Чарлс Тансли, или мисис Рамзи, защото те са обект на изследване чрез външно наблюдение, докато другите персонажи са изследвани и чрез емпатия. Разпиляването на твореца в различни отражения е едновременно разглобяване (дисекция) за по-детайлно разучаване на себе си и на другите (чрез себе си и другите), и опит за сглобяване на един пълен и не достатъчно пълен профил на някаква същност – цветна мозайка- съвкупност от същности – ефект в резултат от импресионистичния подход. Тази непълнота присъства в постоянните опити на Лили да завърши някакъв детайл, да го доведе до съвършенство. Все нещо ѝ убягва, или недостига. Аналогична е ситуацията с цялата картина- нещо липсва, нещо недостига…

    Желанието на Лили да проникне до знанието, заключено в мисис Рамзи, да се слее с нея, е израз на невъзможността да достигне до майчиното. Споровете на Тансли с другите и отчуждението на мистър Рамзи са знаци за затвореност, преграда между тях и останалите: „Тогава как, запита се тя, да научи човек нещичко за хората, след като всички са така плътно затворени, запечатани в себе си?” (70). Но ако мистър Рамзи и Чарлс Тансли сами правят невъзможно общуването с тях, то по отношение на мисис Рамзи причината е във викторианското възпитание на Лили и невъзможността да се отпусне да говори, да разкрие чувствата си (69;70). Лили потъва сред мечтите и въпросите си, а мисис Рамзи изведнъж се изправя. Не се изяснява защо се изправя. Лили се изправя след нея и сладкият миг приключва, за да се повтаря отново и отново в спомените ѝ. Със сигурност мисис Рамзи не разбира истинската причина, поради която Лили се притиска толкова силно до коленете ѝ, не просто защото Лили не ѝ казва, а защото това изправяне загатва прекъсване на нещо… И действително по-нататък в романа мисис Рамзи умира. Чрез този момент се прокрадва нюанс на някаква невъзможност Вирджиния да общува истински с майка си, много преди да я изгуби; невъзможността да ѝ каже (покаже), че я обича. С