Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Сърце

4.92   (96 гласа)

Как е тихо и радостно тука,

в тази стая с перде от чаршаф.

Вдъхновено машината чука

и поетът блести като граф.

 

Ала в този салон едностаен,

в старомодния този разкош –

остарява поетът, незнаен,

възхитителен, мнителен, лош.

 

Остарява гласът му и става

анонимен и неразличим.

И отива си старата слава

като стар, допотопен режим.

 

Не, ръката му вече не вае,

не усеща, не помни дори.

Като тромав, несигурен паяк

той зад бръчките свои се скри.

 

Гардеробът погълна накрая

всеки спомен и всякаква жал.

И жена му не иска да знае,

че до нея поет е лежал.

 

Колко просто и колко фалшиво

всяка дума прощална звучи.

На поета ръката е жива,

а сърцето му вече мълчи.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020