В пристанището на Рийека

И, какво си мислеше? Че морето, само по себе си, е лековито?

Че ще те опияни? Ти не забеляза, че австроунгарските сводове

поглъщат аромата му, и че отдавна вече за изчезнали

звуковете на Параф[1]. Рийечаните разкопчават ризите си, сякаш

искат да изтичат в морето, сякаш нямат къде да се скрият.

Не работят моловете и бутиците, остават само пейките в пристанището.

Изтегни се на една от тях, свали пуловера си, който

все още е пълен със сняг. Представи си, че агавето цъфти, че

тичаш след топката, предлагаш шоколад на старците. Ако успееш,

от Хвар ще падат портокали. Виж, от кораба вече идват

сандъци, пълни със слепи пътници.

Надвечер, на Сушак, докато пееш и четеш, така

прикрито, говори за всичко. Спомени и тялото и любовта

и мъжа на човека с бирата, на смешната художничка,

на дългокосия активист. Какво си мислеше? Нищо не си мислех.

[1] Параф – пънк-рок група от Рийека от 70-те години