Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

* * *

4.90   (41 гласа)

Ярко слънце, слънчасали ярки,

и петел – реквизитен и глух.

Тук писмата пристигат без марки

и дъждът приземява се сух.

 

Тук е вечна, далечна провинция

с разнебитено, прашно небе.

Тук се помнят подкови и клинци

и пред бога се дава обет.

 

И от време на време се давят

черни кучета с бяла луна.

В стародавната улична врява

може пак да си вземеш жена.

 

Вероятно е даже да срещнеш

книжна сянка от някакъв век.

Мои доменни глинени пещи,

мой домашен световен човек.

 

Частнособствено в теб се разхождат

глуповати и цветни петли.

Но додето се сетиш за ножа,

трябва цял ренесанс да боли.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020