* * *

4.92   (39 гласа)

Ярко слънце, слънчасали ярки,

и петел – реквизитен и глух.

Тук писмата пристигат без марки

и дъждът приземява се сух.

 

Тук е вечна, далечна провинция

с разнебитено, прашно небе.

Тук се помнят подкови и клинци

и пред бога се дава обет.

 

И от време на време се давят

черни кучета с бяла луна.

В стародавната улична врява

може пак да си вземеш жена.

 

Вероятно е даже да срещнеш

книжна сянка от някакъв век.

Мои доменни глинени пещи,

мой домашен световен човек.

 

Частнособствено в теб се разхождат

глуповати и цветни петли.

Но додето се сетиш за ножа,

трябва цял ренесанс да боли.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020