* * *

Ярко слънце, слънчасали ярки,

и петел – реквизитен и глух.

Тук писмата пристигат без марки

и дъждът приземява се сух.

Тук е вечна, далечна провинция

с разнебитено, прашно небе.

Тук се помнят подкови и клинци

и пред бога се дава обет.

И от време на време се давят

черни кучета с бяла луна.

В стародавната улична врява

може пак да си вземеш жена.

Вероятно е даже да срещнеш

книжна сянка от някакъв век.

Мои доменни глинени пещи,

мой домашен световен човек.

Частнособствено в теб се разхождат

глуповати и цветни петли.

Но додето се сетиш за ножа,

трябва цял ренесанс да боли.