Записките се разляха по тавана –
ще дойда, няма да дойда,
видът на диазепама
и чертежът на едно разпръскване.
Хайде, изтрий лятната лудост,
страхът нарисува хиляди картини и
с ръка безброй пъти си минавал през чворести думи – мразя те!
Гласът придобива тяло и милва лицето.
Убеди ме, завържи ме и ме хвърли на кучетата,
точно на онези, които някъде напразно
чакат сърце, да им го хвърлят.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.