Не искам повече да ходя в градските басейни.
Тъкмо като заплувам, стигам до ръба
и се удрям в него с глава. Да се гмуркаш е
съвсем безсмислено, защото дъното е само едно,
и казва всичко на пръв поглед.
В тези басейни се къпят старици.
Боя се, че кожата им ще се разпадне,
че отнякъде ще доплава някой труп,
изгубен след обдукцията.
Децата играят с топка и изглежда,
че всеки момент могат да изчезнат,
че може да ги погълнат отводнителните тръби,
а ти не можеш да ги спасиш.
Всичко това е привидно геометрично
задоволство, цялата тази предопределеност:
дрехите подредени
в гардеробите, задрямалият спасител,
тренировката на ватерполистите
и прекрасните номера на танцьорките във вода.
Тук са и препълнените кореми на загребските
пенсионери и уплашени момиченца,
които веднага обуват сандалите си,
от страх от гъбички и семе.
Шантави училищни програми
Казват, че децата могат да заченат във водата.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.