Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(859 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3578 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1460 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.96(418 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Орисано

4.92   (50 гласа)

Може би няма птици да мътят

на гнездото в изящния съд.

Може би не тревясал е пътят,

а тревата е станала път.

 

Може би този камък е дялан,

за да няма различни лица.

Може би този смях е печален

и децата са просто деца.

 

Може би комунигата цъфна,

за да има в природата ред.

Може би тази песен е кръвна

връзка с някакъв бъдещ поет.

 

Може би. Аз не зная. Забравих

словореда, обърках реда.

Вярвах божем, че ритъмът равен

ще остави неравна следа.

 

Че изконният път на човека

е пресечен от някакъв знак.

Че орисана, всяка пътека

пътеводно пътува към праг.

 

Но главата ми вееше знаме

и не виждаше тази глава,

че зад прага вратата я няма

и че краят е просто това.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021