Орисано

4.33   (6 гласа)

Може би няма птици да мътят

на гнездото в изящния съд.

Може би не тревясал е пътят,

а тревата е станала път.

 

Може би този камък е дялан,

за да няма различни лица.

Може би този смях е печален

и децата са просто деца.

 

Може би комунигата цъфна,

за да има в природата ред.

Може би тази песен е кръвна

връзка с някакъв бъдещ поет.

 

Може би. Аз не зная. Забравих

словореда, обърках реда.

Вярвах божем, че ритъмът равен

ще остави неравна следа.

 

Че изконният път на човека

е пресечен от някакъв знак.

Че орисана, всяка пътека

пътеводно пътува към праг.

 

Но главата ми вееше знаме

и не виждаше тази глава,

че зад прага вратата я няма

и че краят е просто това.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020