Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Ред

4.91   (411 гласа)

Не вярвам аз в трагичните герои.

Не вярвам аз в човешкия безброй.

Защото мойте мъки са си мои

и скапания мой живот е мой.

 

Не вярвам в нагласените сюжети,

в наглед импровизираната реч.

Не вярвам и в безхитростни куплети,

защото те се целят надалеч.

 

Не вярвам в набелязаните жертви,

дори когато те лежат в прахта.

Но най не вярвам на интелигенти,

които се тревожат за света.

 

Защото онзи, който се тревожи,

живее в своя стаен небосвод.

Защото друг живот е невъзможен,

щом ти си този, същия народ.

 

Как вярвам аз в един човек, но где го!

Навярно той е още в пелени.

И кой ще подозира точно него,

та непременно да го съхрани.

 

Не знам, но го усещам със сърцето.

И в нагласен от времето сюжет –

войводата върви пред свойта чета,

смъртта не нарушава този ред.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020