Ред

Не вярвам аз в трагичните герои.

Не вярвам аз в човешкия безброй.

Защото мойте мъки са си мои

и скапания мой живот е мой.

Не вярвам в нагласените сюжети,

в наглед импровизираната реч.

Не вярвам и в безхитростни куплети,

защото те се целят надалеч.

Не вярвам в набелязаните жертви,

дори когато те лежат в прахта.

Но най не вярвам на интелигенти,

които се тревожат за света.

Защото онзи, който се тревожи,

живее в своя стаен небосвод.

Защото друг живот е невъзможен,

щом ти си този, същия народ.

Как вярвам аз в един човек, но где го!

Навярно той е още в пелени.

И кой ще подозира точно него,

та непременно да го съхрани.

Не знам, но го усещам със сърцето.

И в нагласен от времето сюжет –

войводата върви пред свойта чета,

смъртта не нарушава този ред.