Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Здравец

4.92   (301 гласа)

В тъмнината старателно диша

романтичната болна жена.

И луната е бледа и книжна,

ала наша, семейна луна.

 

Зад завесата чатка с копита

умореният селски пегас.

Свирят частно и честно щурците

и ги слушам единствено аз.

 

Вероломно и ласкаво лято,

капка юли до капчица мед.

Неспокойно заспива жената

на ръката на своя поет.

 

И поетът остава самичък

с тези бледи, семейни звезди.

Тъй забравен от всички, трагичен,

той не беше поет и преди.

 

Само прякор такъв му остана

от небивали някога дни,

телефонът на някой си Цанев

и на Кирил адреса ленив.

 

Но какво да се прави, умира

даже тази идея за мост.

Извинявам се, но не намирам

топла дума за ден като тоз.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020