В тъмнината старателно диша
романтичната болна жена.
И луната е бледа и книжна,
ала наша, семейна луна.
Зад завесата чатка с копита
умореният селски пегас.
Свирят частно и честно щурците
и ги слушам единствено аз.
Вероломно и ласкаво лято,
капка юли до капчица мед.
Неспокойно заспива жената
на ръката на своя поет.
И поетът остава самичък
с тези бледи, семейни звезди.
Тъй забравен от всички, трагичен,
той не беше поет и преди.
Само прякор такъв му остана
от небивали някога дни,
телефонът на някой си Цанев
и на Кирил адреса ленив.
Но какво да се прави, умира
даже тази идея за мост.
Извинявам се, но не намирам
топла дума за ден като тоз.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.