Здравец

4.92   (300 гласа)

В тъмнината старателно диша

романтичната болна жена.

И луната е бледа и книжна,

ала наша, семейна луна.

 

Зад завесата чатка с копита

умореният селски пегас.

Свирят частно и честно щурците

и ги слушам единствено аз.

 

Вероломно и ласкаво лято,

капка юли до капчица мед.

Неспокойно заспива жената

на ръката на своя поет.

 

И поетът остава самичък

с тези бледи, семейни звезди.

Тъй забравен от всички, трагичен,

той не беше поет и преди.

 

Само прякор такъв му остана

от небивали някога дни,

телефонът на някой си Цанев

и на Кирил адреса ленив.

 

Но какво да се прави, умира

даже тази идея за мост.

Извинявам се, но не намирам

топла дума за ден като тоз.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020