Здравец

В тъмнината старателно диша

романтичната болна жена.

И луната е бледа и книжна,

ала наша, семейна луна.

Зад завесата чатка с копита

умореният селски пегас.

Свирят частно и честно щурците

и ги слушам единствено аз.

Вероломно и ласкаво лято,

капка юли до капчица мед.

Неспокойно заспива жената

на ръката на своя поет.

И поетът остава самичък

с тези бледи, семейни звезди.

Тъй забравен от всички, трагичен,

той не беше поет и преди.

Само прякор такъв му остана

от небивали някога дни,

телефонът на някой си Цанев

и на Кирил адреса ленив.

Но какво да се прави, умира

даже тази идея за мост.

Извинявам се, но не намирам

топла дума за ден като тоз.