Механа

Човекът е сърце на друг човек,

недей го наранява с твойта лира.

Виж как се движи мъничък и лек,

как мъничък и лек накрай умира.

Не вярвам, че светът е малък, той

е малък и голям според човека.

Човек печели своя сетен бой,

но и животът вече е изтекъл.

Полека спират всичките сърца,

с които си надмогвал враговете.

Забравяш как се правят чудеса,

забравяш поетеси и поети.

Но някъде, зад ъгълче едно,

обезсърчено удря твойта мисъл.

И споменът за времето оно

живее, както ти си го написал.

И думите, макар епизодични,

по навик търсят мястото си в стих.

И сълзи старомодни те пресичат

с мълниеносен, стогодишен щрих.

Виж как човек с човека се целуват

пред спусъка на стенния пищов.

И всичките омрази се преструват,

че са една-единствена любов.