Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(859 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3578 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1460 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.96(418 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Механа

4.92   (606 гласа)

Човекът е сърце на друг човек,

недей го наранява с твойта лира.

Виж как се движи мъничък и лек,

как мъничък и лек накрай умира.

 

Не вярвам, че светът е малък, той

е малък и голям според човека.

Човек печели своя сетен бой,

но и животът вече е изтекъл.

 

Полека спират всичките сърца,

с които си надмогвал враговете.

Забравяш как се правят чудеса,

забравяш поетеси и поети.

 

Но някъде, зад ъгълче едно,

обезсърчено удря твойта мисъл.

И споменът за времето оно

живее, както ти си го написал.

 

И думите, макар епизодични,

по навик търсят мястото си в стих.

И сълзи старомодни те пресичат

с мълниеносен, стогодишен щрих.

 

Виж как човек с човека се целуват

пред спусъка на стенния пищов.

И всичките омрази се преструват,

че са една-единствена любов.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021