Ако камъкът имаше воля,
би туптял в тази моя ръка.
Ако конят играеше роля,
той не би се препънал така.
Ала камъкът става опора
и студено блести на върха.
Ала конят разсича простора
и надвил е, надвил е страха.
Зная аз: и страхът, и теглото
относително имат тегло.
И поетът е яхнал седлото,
и самият е станал седло.
Той пришпорил е своята дума
и така лекогрива е тя,
че когато го стигне куршума –
и куршума е вече възпял.
Под пълзящата сребърна капка
като глобус е твойто лице.
Ако този стих свърши внезапно,
този стих има слабо сърце.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.