Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Воля

4.92   (101 гласа)

Ако камъкът имаше воля,

би туптял в тази моя ръка.

Ако конят играеше роля,

той не би се препънал така.

 

Ала камъкът става опора

и студено блести на върха.

Ала конят разсича простора

и надвил е, надвил е страха.

 

Зная аз: и страхът, и теглото

относително имат тегло.

И поетът е яхнал седлото,

и самият е станал седло.

 

Той пришпорил е своята дума

и така лекогрива е тя,

че когато го стигне куршума –

и куршума е вече възпял.

 

Под пълзящата сребърна капка

като глобус е твойто лице.

Ако този стих свърши внезапно,

този стих има слабо сърце.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020