Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(859 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3578 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1460 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.96(418 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

* * *

4.92   (52 гласа)

От кибритената стая

гледам как пламти и гасне

сняг от тука чак до края,

сняг до Петър Анастасов.

 

Чувам нейде да се гушат

двама луди, двама млади.

Чувам къщички да пушат

и сама жена да страда.

 

И приятелите чувам

да докосват снежината.

Негодувам, негодувам

срещу кръвните си братя.

 

Не защото са на топло,

а защото не забравят.

И защото някак обли

ореолът им ги прави.

 

Мой приятелю, бъди ми

неотнесеното в гробът.

Ще умрем, но не над рими,

а кога въстане робът.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021