* * *

3.00   (2 гласа)

От кибритената стая

гледам как пламти и гасне

сняг от тука чак до края,

сняг до Петър Анастасов.

 

Чувам нейде да се гушат

двама луди, двама млади.

Чувам къщички да пушат

и сама жена да страда.

 

И приятелите чувам

да докосват снежината.

Негодувам, негодувам

срещу кръвните си братя.

 

Не защото са на топло,

а защото не забравят.

И защото някак обли

ореолът им ги прави.

 

Мой приятелю, бъди ми

неотнесеното в гробът.

Ще умрем, но не над рими,

а кога въстане робът.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020