Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(1059 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3872 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1494 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(420 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1196 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.92(538 гласа)

Виж още

* * *

4.85   (53 гласа)

От кибритената стая

гледам как пламти и гасне

сняг от тука чак до края,

сняг до Петър Анастасов.

 

Чувам нейде да се гушат

двама луди, двама млади.

Чувам къщички да пушат

и сама жена да страда.

 

И приятелите чувам

да докосват снежината.

Негодувам, негодувам

срещу кръвните си братя.

 

Не защото са на топло,

а защото не забравят.

И защото някак обли

ореолът им ги прави.

 

Мой приятелю, бъди ми

неотнесеното в гробът.

Ще умрем, но не над рими,

а кога въстане робът.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021