"Мария от Охрид" - роман за всеки българин

     Освен единната балканска история, романът разкрива и единният неразчленен балкански език. На този специфичен „майчин език и правоговор“, човешките истории са описани по майчиния, а Божиите – по канона. Езикът е едно пъстро своеобразие от българския по време на Възраждането, в който се вплитат думи и изрази от другите народи от балканския регион. Един „пълноводен“ говор, който не прави разлика между думите на детето и майката – по сходен начин в романа говорят и Инокентий, и Мария.

     Писателят художествено пресъздава една пълна, колоритна и запомняща се картина на живота и историческите събития на Балканите от втората половина на 19 и началото на 20 век.

     Антон Баев споделя, че историческите извори върху, които стъпва сюжетът са книгите на Христо Бръзицов – „Някога в Цариград“, „Бащин край“, „ Во Прилепа града“ и „Екзарх Йосиф“, на Тончо – Жечевият труд „Българският Великден“, на „Пловдивска хроника“ и „Старите черкви в Пловдив“ на Никола Алваджиев, на вестникарските „изрезки“ от някогашните български издания.

     Авторът разгръща цял „ втори“ роман от преписки за исторически личности и събития, описани с езика и през призмата на литературния герой. Формата на преписката умело е вплетена в основния разказ на романа като го допълва с исторически, философски и битови детайли.

      В „Мария от Охрид“ – този „най-съкровен роман“ на Антон Баев, спомените и паметта оживяват, вълнуват и носят своите нравствени послания и поуки. Това е една многолетна историческа сага, разкриваща не само трагични и драматични страници, но и интимни човешки страсти и стремления, разкрити чрез увлекателния слог на автора. На места авторовата реч звучи поетично и засилва емоционалното възприятие на текста.

     „Мария от Охрид“ е книга с много значими български послания, запомнящи се персонажи, случки и събития, майсторски пресъздадени от писателя. Затова с лекота се потапяме в сюжета, в нещо толкова смислено и емоционално като любовта, надеждата и всичко останало, което осмисля живота.

     В „Изход“ авторът философски обобщава творческите си усилия и духовен подтик за написването на романа: „Всички истории разказват за любовта и смъртта, защото нищо друго не си струва да бъде запомнено. И разрухата на времето и потъналите империи, и споменът за човешките стремления винаги ще изплуват като острови в на