Спомням си: луд съм изглеждал, когато
ме вдигна небето ти...
И след толкова зими, обходил земята,
виждам – пламъкът друг е,
но грее сърцето му.
Всъщност за тебе си струва човек да живее:
цвят, кокиче в моите зими безкрайни.
Слънцето сменя сезони,
щом се разсмее.
Но ти оставаш все недостижима.
И тайна.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.