МАШИНА

Събудих се от шум...

                                Небесата ли гърмяха?

Или ехтенето извираше дълбоко от земята?

Растеше то и блъскаше главата ми...

Бях сънен още, но разбрах -

работниците мургави по чистотата

претърсваха корема на града.

В машината за смет бумтяха

кутии от консерви, стъклени шишета и стъкла,

илюзии с излъскани подметки, стари вестници...

И всякакви огризки от нощта.

Шумът растеше,

а мисълта ми бавно идваше на себе си...

Изплуваха места, където бях завеждан от съдбата.

Сънят се смесваше с реалността,

/а казват, че Морфей не съществувал/;

дочувах думи, смях сред музика

и музика сред ругатни.

И виждах образите на приятели, на хитреци,

очите на жени, решили да се изповядат,

и сянката на Ерос как над тях кръжи;

подробности от дългото меню...

И чувах подранилите клошари

как притичват машината да изпреварят,

ръцете им да ровят - тънките ръце на бедността.

И гафовете свои виждах.

Но стореното можех ли да върна -

питах гордостта си?

Ще се изтрива то от паметта ми

или ще слиза там - дълбоко във депата й.

...Олекнал от сметта на бухалските часове,

потеглям из въртопите на този ден.

И ако днес отново бъда уязвим и съгреша отново,

утре заран пак ще ме разнищва и гори

машината за чистота,

                          монтирана от някого...у мен.