На големия Мирчев - малка уличка кръстиха
след смъртта му - като за голям поет.
Тук наблизо живее и диша къщата му,
тука десетилетия той е създвал куплети.
И уличката още е с атмосфера предишна:
три-четири клекнали къщички с малки прозорци,
дворове с коприва, салкъми високи и горди;
калдъръми тревясали, презряла от чакане вишна.
Стопаните в чужбина радост и пари дирят
или пият кафето си Горе с Бай Иван Мирчев...
Висока бетонна хралупа наблизо стърчи -
тук ще живее, ще чука навярно Калвача...
Но дори да загине внезапно или изчезне,
други по-едри птици ще довършат строежа.
И къщите стари една по една в бетонната бездна
ще рухнат - старици без път и надежда.
На поета известен малка уличка кръстиха.
Големият, казваше той, винаги ще се връща.
2002 г.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.