Йордан Атанасов

Поезия

ПОЕЗИЯ

Дай първата оценка

Поезия

МАШИНА

Дай първата оценка

Поезия

УЛИЦА "ИВАН МИРЧЕВ"

Дай първата оценка

Поезия

УТРО

Дай първата оценка

Поезия

БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ

Дай първата оценка

Поезия

НОЙ ХХI ВЕК

Дай първата оценка

Виж още

СМЕТИЩЕ

Дай първата оценка

От вдъхновението – към страстта. И тъй -

до сметището на града с една жена се озовах.

Това е гробището на предметите, ми каза тя,

преди да ме целуне и преди

сравнението й да разбера.

 

Захвърлени дюшеци, дим, разпорени възглавки -

опоскани предмети на бита

отнасяха завинаги семейни тайни, старческа

и млада самота; въздишки, болки, порив на сърца;

колички окуцели люлкат спомен за деца,

парченца от стъкла

крият светлините на години.

 

А там е сметището на телата -

ръката й посочи хълма, побелял от кръстове.

Под плочите бетонни, под бюстове от камък

пръстта се сляга бавно в гробовете.

Земята всмуква в себе си, което е раздала.

Обратно взема чудото-живот

с възторзите и злобите ведно...

 

Димът мирише на картон и кости -

сладникавост, която мразя.

Тук духове на хора и предмети все витаят...

Но се завърта този свят: от любовта,

от грешното начало -

до млякото на космоса, наречено безкрайност.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024