БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ

Дълбока зима и беди – природата не ни прощава...
А Господ как да ни прости?
И сняг висок до Бога е над хора и врабци.
Ледът тръбите пука,
дървата в печки бързо се топят.
И студ с игли на таралеж те парва, щом носа си подадеш.
И Дунав пак замръзнал.

Във Русе вълк до вълка.
Харесва им града - културата на старата Европа.
Голямата река ги пусна,
къде гласът й се изгуби и къде водата падна?
Разхождат се - от страх луната бледа,
зад зидове и зад стъкла - уплашени очи...

Но вълците са гладни, а културата не храни.
И хукват те към малките селца, към равнината -
гладът и смелостта са братя.
И ниските кошари чуват как хрущи снега
с гръбнак пречупен
под лапите им тежки. И настръхват.
Ръмженето дочуват все по-близо...
Вършитба във снега. Апокалипсис за овце и кучета.

И тишина след пира...

И гостите със лиги виснали, с кореми бухнали
(месото втасва вътре, както хлябът в нощви),
над бели Дунав - като облак бял и тежък,
обратно ще преминат.
В Карпатите отново ще се приберат -
до следващата зима.
До следващия лед.