НОЙ ХХI ВЕК

Годината мека се случи - знамение още в началото.

И ето: прочистват гърлата си

тръби и колектори, шахти и ями, покрити до вчера.

И бликват води отработени:

битово-меки, промишлено-твърди...

По улици стръмни клоаката слиза,

площада централен, градчето залива.

Потопът надига търбуха си,

пълзи по стените общински, етажи изкачва -

към стола на кмета се втурва, властта му оспорва.

Шуми оптимизмът - съветник на шефа:

"Удавник за сламка се хваща, а до теб е бюрото".

И сяда на плота човекът,

вратичките здраво заключва.

Какво, че водата бързо завърта кръга си -

моряшкият навик, отдавна забравен, изплува.

Въртопът във подмоли слабото дави.

Но силното плава - човекът с бюрото е Ноев ковчег,

населен със плъхове, телбод, цветя, перфоратор

печат, секретарка със важните папки...

Изчезва ковчегът, прехвърля баира с вълната девета.

Животът, във този си вид, ще бъде запазен навярно.

В застойната яма оставаме ние, изпаднали

от борда, по чудо останали живи...

Площада орем и чистим България.

Крачоли запретнали сеем пак вяра в душите излъгани.

Опитваме вино и завист на групи.

По-рядко се смеем, по-често се кръстим.