Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(805 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3503 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1406 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(392 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Механа

4.92(606 гласа)

Виж още

* * *

4.93   (536 гласа)

Сънувам още бялата гора,

и черните си страхове сънувам.

Завинаги ли оня ден умря,

или на мене само ми се струва.

 

Наистина ли имаше гора,

та толкова болезнено я помня.

Страхувам се, че може да умра,

и тя за някой друг да е огромна.

 

Но аз навлязох в бялата гора,

държавната й граница пресякох.

И сянката на птица ме огря,

или на хеликоптер беше сянка.

 

Но аз стоях сред бялата гора.

Започнал бях и аз да побелявам.

И изведнъж ме стегна черен страх

за тая толкоз мъничка държава.

 

Сънувам още бялата гора.

И черните си страхове сънувам.

Аз зная, че държавата умря.

Но границата още съществува.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020