* * *

Сънувам още бялата гора,

и черните си страхове сънувам.

Завинаги ли оня ден умря,

или на мене само ми се струва.

Наистина ли имаше гора,

та толкова болезнено я помня.

Страхувам се, че може да умра,

и тя за някой друг да е огромна.

Но аз навлязох в бялата гора,

държавната й граница пресякох.

И сянката на птица ме огря,

или на хеликоптер беше сянка.

Но аз стоях сред бялата гора.

Започнал бях и аз да побелявам.

И изведнъж ме стегна черен страх

за тая толкоз мъничка държава.

Сънувам още бялата гора.

И черните си страхове сънувам.

Аз зная, че държавата умря.

Но границата още съществува.