Николай Заяков

Поезия

Несретно

5.00(1 гласа)

Поезия

Черно

5.00(1 гласа)

Поезия

Орисано

5.00(1 гласа)

Поезия

От кибритената стая гледам...

5.00(1 гласа)

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(507 гласа)

Виж още

* * *

4.93   (509 гласа)

Сънувам още бялата гора,

и черните си страхове сънувам.

Завинаги ли оня ден умря,

или на мене само ми се струва.

 

Наистина ли имаше гора,

та толкова болезнено я помня.

Страхувам се, че може да умра,

и тя за някой друг да е огромна.

 

Но аз навлязох в бялата гора,

държавната й граница пресякох.

И сянката на птица ме огря,

или на хеликоптер беше сянка.

 

Но аз стоях сред бялата гора.

Започнал бях и аз да побелявам.

И изведнъж ме стегна черен страх

за тая толкоз мъничка държава.

 

Сънувам още бялата гора.

И черните си страхове сънувам.

Аз зная, че държавата умря.

Но границата още съществува.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020