Божият ред

5.00   (1 гласа)

На погребението на една непозната

успях да усетя повече тъгата,

отколкото когато собствената ми майка не успя

да се задържи на света.

Ковчегът имаше детайли от злато.

Беше изкаран на показ твърде рано

Оплаквачки клевети сяха,

деца за баба си реваха,

роднини от далеч и близо за имущество спореха,

а други от уважение не говореха.

Всичко това потъна в мъгла,

останах сама с мисълта:

Дали човекът вече напуснал ни

преди, ако не се лъжа, по малко от два дни,

заслужава всички тези цветя и поклони?

Искаше ми се детето пред ковчега с устни да отрони:

“Всеки е егоист прави това, което му е от полза.

Баба я сполетя съдба грозна,

но какво го интересува този, който ще спечели,

дори това да са вещи и пари на умрели?”
Но Господ не прощава

и време на всеки дава

да мисли занапред,

когато ще се въдвори

Божият ред.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024