Дървеното ковчеже

5.00   (7 гласа)

Запознах се с Джон преди около месец. Той беше мъжът мечта, рицарят на бял кон, истински джентълмен. Мъжът, който те води на различни почивки извън страната. Мъжът, който те води в най-скъпите ресторанти. Мъжът, който спонтанно ти предлага да живеете заедно, защото не може да си представи самото си съществуване без теб.

Вечеряхме във френски ресторант покрай реката. Малките свещи на масата осветяваха лицето на Джон до степен на съвършенство. Той изглеждаше като стара крехка снимка, която дори не би могъл да си помислиш да докоснеш, защото ще развалиш всичко.

  • Лола, не мога да се крия повече, трябва да те попитам нещо - каза Джон с глас , треперещ повече от ръцете му.

  • Какво има, скъпи ?- попитах го очудена. 

Приятелят ми не бе от хората, които се притесняват за нещо, освен ако не е твърде важно за него.

  • Знам, че сме заедно само от месец, но не издържам! Още от първия момент, в който те видях, знаех, че трябва да си моя. Не се познаваме достатъчно, но бих прекарал всеки останал ден от живота си, за да разбера всеки детайл за теб. Би ли се преместила да живееш с мен?

Бях в екстаз! Като момиче от средн

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024