Предполагам - парира ме тя с нотка на отегчение.
Това момиче, абсолютна непозната, а имах чувството, че я познавам по-добре и от себе си. Косата ѝ бе подобна на моята, но по-руса, руса като бебешкото русо, което никога не можеш да си върнеш, щом станеш тийнейджър. Лицето й е кръгло и чисто, с бебешки бузи и очи, под които няма торбички. Изглеждаше толкова невинна, но същевременно ме гледа с такава погнуса
Боже, какво се е случило с нас? - попита ме тя, като че ли съм идея, която тя не може да разбере
Какво имате предвид, госпожице?
О, стига! Не се прави, че не знаеш коя съм.
Наистина ми беше позната. Русата коса, очите, които си мислят, че знаят всичко, изтърканите кецове, върху които има рисунки от всичките ѝ приятели. Гривната, която носех, докато не се скъса. Гланцът за устни с вкус на малина, който дори вече не продав
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.