В автобуса

4.42   (19 гласа)
0pt;margin-bottom:0pt;" role="presentation">Извинете, свободно ли е? - попитах с треперлива нотка в гласа ми.

  • Предполагам - парира ме тя с нотка на отегчение.

  • Това момиче, абсолютна непозната, а имах чувството, че я познавам по-добре и от себе си. Косата ѝ бе подобна на моята, но по-руса, руса като бебешкото русо, което никога не можеш да си върнеш, щом станеш тийнейджър. Лицето й е кръгло и чисто, с бебешки бузи и очи, под които няма торбички. Изглеждаше толкова невинна, но същевременно ме гледа с такава погнуса

    • Боже, какво се е случило с нас? - попита ме тя, като че ли съм идея, която тя не може да разбере

    • Какво имате предвид, госпожице?

    • О, стига! Не се прави, че не знаеш коя съм.

    Наистина ми беше позната. Русата коса, очите, които си мислят, че знаят всичко, изтърканите кецове, върху които има рисунки от всичките ѝ приятели. Гривната, която носех, докато не се скъса. Гланцът за устни с вкус на малина, който дори вече не продав

    Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
    Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

    © PlovdivLit 2024