В автобуса

4.42   (19 гласа)
ат, защото слагали токсични вещества в него, както стана ясно по-късно.

  • Предполагам, че животът ми се случи - прошепнах с примирение.

  • Глупости, животът ти дори не е започнал. Животът започва, когато реално избереш да го живееш - възкликна тя възмутена. - Трябва да ми дадеш шанс, знам, че ще се получи! – продължи с умоляващи очи. - Ако ти не можеш, никой не може.

  • Ще се опитам.

Едно изречение, което бе заседнало в гърлото ми, се опитваше да си проправи път, когато звънецът за моята спирка прозвуча из целия рейс. Не исках да я оставям, но се налагаше.

  • Ще се опитам - повторих разсеяно

Тръгнах към вратата без да се обръщам. Слязох.

Мъглата се беше изпарила. 


Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024