РОДИХ СЕ СЛЕД ГОДИНИ

4.41   (17 гласа)

Раната ми заздравя, а щастието порасна

не на думи само, а дори на ръст,

на тревогата си спрях да съм подвластна,

и спокойствието не пипам с пръст.

 

Не ме мори до смърт поредната неволя

и не треперя като уплашено дете,

не ме е страх, че колкото и да говоря

няма никой мен да разбере.

 

Травмата прегърнах и стопих

като снежинка, кацнала на длан.

Вместо гняв от прошка си отпих,

чашата напълних аз без свян.

 

Родих се след години лутащ се живот,

защото пътят си е път и той е чакал мене,

дори за някой да съм като Дон Кихот,

няма да му дам мойте мелници да вземе.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025