Човекът обитава себе си
в съгласие и тиха злоба.
Решава малките си ребуси,
на брата си копае гроба.
Но случва се понявга чудото
и добротата го обзема.
И причисляват го към лудите,
от тялото му го отнемат.
И някак всичко е на място,
и всеки е извънпоставен.
Грехът на грешниците грях е,
и праведниците са прави.
Тоз сиромашки миг на радост
ни сбира вкупом да мечтаем.
Да гледаш ангелът как пада
е преживяване назаем.
Навярно злото припечелва
от преобръщането в гроба.
Защо да си предмет на сделка,
ако си ти предмет на злоба.
Ти можеш да изтриеш с гума
сгрешената си самоличност.
Но никога не спирай дума,
изпратена да те обича.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.