Николай Заяков

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3872 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1494 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(420 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1196 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.92(538 гласа)

Поезия

Механа

4.92(607 гласа)

Виж още

* * *

4.98   (1059 гласа)

Човекът обитава себе си

в съгласие и тиха злоба.

Решава малките си ребуси,

на брата си копае гроба.

 

Но случва се понявга чудото

и добротата го обзема.

И причисляват го към лудите,

от тялото му го отнемат.

 

И някак всичко е на място,

и всеки е извънпоставен.

Грехът на грешниците грях е,

и праведниците са прави.

 

Тоз сиромашки миг на радост

ни сбира вкупом да мечтаем.

Да гледаш ангелът как пада

е преживяване назаем.

 

Навярно злото припечелва

от преобръщането в гроба.

Защо да си предмет на сделка,

ако си ти предмет на злоба.

 

Ти можеш да изтриеш с гума

сгрешената си самоличност.

Но никога не спирай дума,

изпратена да те обича.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021