Николай Заяков

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3527 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1435 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.96(408 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Поезия

Механа

4.92(606 гласа)

Виж още

* * *

4.98   (826 гласа)

Човекът обитава себе си

в съгласие и тиха злоба.

Решава малките си ребуси,

на брата си копае гроба.

 

Но случва се понявга чудото

и добротата го обзема.

И причисляват го към лудите,

от тялото му го отнемат.

 

И някак всичко е на място,

и всеки е извънпоставен.

Грехът на грешниците грях е,

и праведниците са прави.

 

Тоз сиромашки миг на радост

ни сбира вкупом да мечтаем.

Да гледаш ангелът как пада

е преживяване назаем.

 

Навярно злото припечелва

от преобръщането в гроба.

Защо да си предмет на сделка,

ако си ти предмет на злоба.

 

Ти можеш да изтриеш с гума

сгрешената си самоличност.

Но никога не спирай дума,

изпратена да те обича.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020