Николай Заяков

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.92(3922 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.89(1520 гласа)

Поезия

Поетът

4.89(370 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.89(1213 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.89(426 гласа)

Поезия

Механа

4.89(611 гласа)

Виж още

* * *

4.89   (1083 гласа)

Човекът обитава себе си

в съгласие и тиха злоба.

Решава малките си ребуси,

на брата си копае гроба.

 

Но случва се понявга чудото

и добротата го обзема.

И причисляват го към лудите,

от тялото му го отнемат.

 

И някак всичко е на място,

и всеки е извънпоставен.

Грехът на грешниците грях е,

и праведниците са прави.

 

Тоз сиромашки миг на радост

ни сбира вкупом да мечтаем.

Да гледаш ангелът как пада

е преживяване назаем.

 

Навярно злото припечелва

от преобръщането в гроба.

Защо да си предмет на сделка,

ако си ти предмет на злоба.

 

Ти можеш да изтриеш с гума

сгрешената си самоличност.

Но никога не спирай дума,

изпратена да те обича.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024