* * *

Човекът обитава себе си

в съгласие и тиха злоба.

Решава малките си ребуси,

на брата си копае гроба.

Но случва се понявга чудото

и добротата го обзема.

И причисляват го към лудите,

от тялото му го отнемат.

И някак всичко е на място,

и всеки е извънпоставен.

Грехът на грешниците грях е,

и праведниците са прави.

Тоз сиромашки миг на радост

ни сбира вкупом да мечтаем.

Да гледаш ангелът как пада

е преживяване назаем.

Навярно злото припечелва

от преобръщането в гроба.

Защо да си предмет на сделка,

ако си ти предмет на злоба.

Ти можеш да изтриеш с гума

сгрешената си самоличност.

Но никога не спирай дума,

изпратена да те обича.