РАЗГОВОРИ В ТЪМНОТО

Всички разговори в тъмното

караха ме да се свличам,

нещо хващаше ми гърлото,

пречеше ми да обичам.

Себе си най-вече не успявах

и наказвах се за какво ли не,

с горчиви мисли се замайвах,

че не ставам за обичане.

Копаех дълго и дълбоко,

не беше гроб, но отново клетка,

мислех си, че е жестоко,

без да давам правилната сметка.

Извървях всички пътища надолу,

приятели намерих сред сенки тъмни,

сърцето отвориха ми чисто голо,

подпираха ме по улеите стръмни.

За да преодолееш всяка болка,

трябва първо да я разбереш,

да направиш пълна обиколка

и сам в Ада да се заведеш.