Костадин Пампов

Разказ

СНИМКАТА

1.14(156 гласа)

Разказ

ТОПОЛИТЕ

1.13(158 гласа)

Разказ

ЦИГАРИТЕ

1.09(159 гласа)

Виж още

ПЧЕЛОЯДИТЕ

1.09   (158 гласа)

         Като дете се бях сприятелил със свой връстник. Казваше се Милчо и училището не беше първа грижа за него. Аз пък се учех добре и за мене то беше важно.

         Училищните работи обаче не ни разделяха с Милчо. Той например искаше да знае много за индианците и аз, като прочел доста книги, му разказвах. И двамата пък искахме да преживеем неща като тези, за които всеки ден си говорехме. Понякога и това  се случваше при съвместните ни приключения.

         От тях сега най-често си спомням за лова на пчелояди. Това са много красиви птици и когато ги гледахме, детските ни очи се изпълваха с възторг.

          При топло време се събувахме боси, запретвахме крачоли и  тръгвахме срещу течението на минаващата край селото река. Търсехме отвесен бряг, където пчелоядите правеха гнездата си в прокопани от тях дупки. Намирахме брега, сядахме на отсрещния и чакахме някои от хвърчащите наоколо птици да се завърнат в гнездата си. Чакането можеше да продължи с часове, но това не ни отказваше.

           В мига, в който пчелоядите политаха към „техния” бряг, ние прецапвахме реката и ако те, уплашени, влизаха в дупките си, веднага запушвахме същите с камъни. След това с тесла или с друг инструмент ги разкопавахме така, че птиците невредими  да се окажат в ръцете ни.

         Тогава виждахме, че те са повече  от красиви. Нямаха поне две пера от перушината си, които да са с еднакъв цвят. След като дълго и с интерес ги разглеждахме, пускахме пчелоядите на свобода. Възстановявахме гнездата им и щастливи си тръгвахме.

         Често си мисля, че с лова на пчелояди при мене са дошли  и някои от въпросите, чиито отговори са от най-трудните.

         Не мога да приема, че полезните пчели са храна за красивите пчелояди! А може би в природата полезността и красотата невинаги се съчетават? Или пък това става по неведом за хората начин ?

123>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025