Костадин Пампов

Разказ

СНИМКАТА

1.27(82 гласа)

Разказ

ЦИГАРИТЕ

1.15(84 гласа)

Разказ

ПЧЕЛОЯДИТЕ

1.14(83 гласа)

Виж още

ТОПОЛИТЕ

1.21   (84 гласа)

        В двора ни на село лежаха няколко отсечени тополи. Майка ми често повтаряше, че ако не ги направя на дъски, скоро ще изгният.

        Затова една събота, рано сутринта, потърсих човека, който работеше в дъскорезницата недалеч от нас. Това всъщност беше къща с двор, където бяха монтирани машини за обработка на дървен материал.

        Дърводелецът се оказа моят приятел от детските ми години Милчо. Той се зарадва, като ме видя, и ми каза, че щом ставало дума за мене – проблем нямало. Но същия ден отивал на прасе. Бил от най-добрите колачи в селото. Предложи ми да бичим тополите на другия ден, в неделя. 

       Отговорих му, че работата не е „бърза” и можем да я свършим и следващата седмица. Имах предвид, че ще се върне късно вечерта, може да е пийнал и. т. н. Милчо обаче ме погледна строго и каза, че ме познава като сериозен мъж. Трябвало и аз него да го знам като такъв. И след като е казал, че на другия ден ще работим, други приказки били излишни.

        Сутринта в неделя го потърсих отново, както той настоя. На двора се показа жена му и ми обясни, че още спи. Посъветва ме да си отида у нас и когато той се събуди, тя да дойде да ме повика.

      Тръгнах, но съвсем скоро дочух стъпки след мене. Обърнах се и видях на Милчо жена му да търчи запъхтяна.

        Ясно беше, че докато двамата сме говорили у тях, Милчо се е събудил. А вече като станал, й казал веднага да тръгва към нас,  за да ме върне.

        Бързо поехме с нея обратно и когато влязохме у Милчови, той ми се скара. Не трябвало да „слушам” жена му, след като предишния ден с него сме се „разбрали”.

        Помогна ми да впрегна в каруца коня, който бе завързан в единия край на двора, отидохме до нас, натоварихме тополите и се върнахме у тях.

        Мислех си, че вече започваме същинската работа, когато Милчо ме попита ще пия ли една малка ракия? Той така правел всяка сутрин и се учуди, че аз не приех. Настояваше да опитам и понеже категорично отказвах, ми предложи поне едно кафе да съм пиел. П

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024