Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.91(2351 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.89(281 гласа)

Разказ

Черният гост

4.89(812 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.89(476 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.89(336 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.88(287 гласа)

Виж още

Багряна сравнява Усин Керим с Яворов

5.00   (1 гласа)

Познавам поета Усин Керим /1928 – 1983/ от ученическите си години в Чепеларската гимназия. Бях възпитаник на дома за юноши „Дичо Петров“, където се проведе и литературна среща с него. Още в началото ме впечатли неговата внушителна и симпатична външност – едра снага, мургаво лице и буен перчем.

Спомням си, че първите му думи към нас – възпитаниците от дома в Чепеларе бяха: „Деца, аз съм циганин. Вашите баби сигурно са ви плашили, че ако не слушате ще ви дадат на циганката“. Много вълнуваща беше литературната среща, най-вече заради прекрасните му и обсебващи ни стихове, които той  рецитира, както и неговата прямота и искреност при общуването му с нас.

Поетът Усин Керим е роден в Тетевен, но по-голяма част от живота му преминава в родопския град Чепеларе, откъдето е и съпругата му. На негово име Община Чепеларе учреди и национална литературна награда.

Автор е на 12 стихосбирки, сред които се открояват: „Песни от катуна“, „Очите говорят“, „Под синия шатър“, „Кон жадувам“, „Халище“, „Като прашен скитник се завръщам“, „Лирика“ и други.

Още с появата на първата му стихосбирка „Песни от катуна“ /1959/ , големият литературен историк и критик Пантелей Зарев дава висока литературна оценка в списание „Пламък“ за поезията на Усин Керим: „Неговите творби излъчват едно свежо дихание, напомнящо ни  сладостно вълнение, което сме изпитали от допира с природата, радостно вълнуващият трепет на живи хора, мъките и болките им. При Усин Керим поезията се ражда непосредствено от душата му“.

Дори самата поетеса Елисавета Багряна, впечатлена от дебютната книга на добилия веднага популярност поет и по-точно на стиха му: „ …орехът все у тях се рони“, възкликва: „Че това е един нов Яворов! Ако поетите можеха да възкръсват, това е един нов Яворов – същият огън, същата интонация , същата тоналност и мелодия“.

Сред най-емблематичните стихотворения на Усин Керим са: „Бабахък“, „Песни за Ата“, „Кон жадувам аждраханин“, „Син“ и други. Те ни покоряват с автентичната си и оригинална образност, запомнящи се лирически герои и нюансирана емоционалност, чрез страданието, любовта, драматизма и хуманните послания в тях.

Едно от най-хубавите стихотворения, наситено с драматизъм и психологически обрати е „Бабахък“. То е лирически разказ за любовта на двама млади – Мето и Арифа – „мома тънкоснага“, която е продавана от баща си на друг, нелюбим момък: „ А Мето все стиска камата си крива - / трепери и чака! / Трепери и чака! / Но виж пазарлъкът е вече направен / и може би скоро камата ще блесне… / И нека , бабахък, във тебе удари, / както светкавица

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024