Гергана Златкова

Поезия

След потопа на ХХI век...

5.00(1 гласа)

Поезия

Гетсиманската градина

4.73(37 гласа)

Поезия

Стената на плача

4.66(29 гласа)

Поезия

258 метра под морското равнище

4.64(28 гласа)

Поезия

Адаса

4.64(28 гласа)

Поезия

друга Струнна теория

4.62(26 гласа)

Виж още

Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

Размисли върху някои философски послания чрез пътя на главния герой в романа „Антихрист“ на Емилиян Станев

3.00   (2 гласа)
нство. Осъзнатото несъвършенство дава възможност за доусъвършенстване, или с други думи- смисълът се намира в извървяване на пътя в търсене на смисъла. Докато убеждението в някакъв вид свое съвършенство или е проява на нарцисизъм, или на психично заболяване, или е показателно за престъпна същност. Тоест хората, които считат себе си за съвършени нямат скрупули и не очакват, че ще отговарят за действията си, че възмездието ще ги настигне.

       Богомилският възглед подчертава философската основа на романа и улеснява задачата на автора, да представи всяко нещо, изследвайки го през противоположността на неговата същност. Тоест Всяко нещо е това, което не е, именно защото е. Древногръцкият философ Хераклит казва: „Пътят нагоре и пътят надолу са едно и също нещо“.

      Разгледано през призмата на едноименния роман на Емилиян Станев, понятието „Антихрист” е осветлено от различни гледни точки, чрез различни герои и характери: изпадналите в крайност на своето учение исихасти; изпадналите в немилост, раздвоени между Бога и нечестивия адамити; царят и неговите приближени, и др. Прекаленият хулител в лицето на еретиците, сребърниците и аристокрацията не е угоден на Бога, но прекаленият светец в лицето на исихастите, които описва Емилиян Станев, също не е угоден на Бога.

    Понятието светски цар или император в литературата често е противопоставяно на Царя на Небето и Земята- Бога. Позицията на царя (императора) може да бъде разколебана между признателността на царя към Бог, който го е поставил на този пост и самонадеяността,  забравянето на…, отдалечаването от… Бога. Дължащи се на суетата и опиянението, провокирани от сигурността, самовнушенията за недосегаемост, мощ, величие, слава, непобедимост, илюзиите за вечност. А всъщност опиянението е само кратък миг от вечността, който от безумното и главозамайващо горе води до продължителна агония в бездната долу.

  Авторът поставя под съмнение желанието за постигане на Небесния Ерусалим, позиционирайки го в полосата между святото и греховното. То сякаш откъсва патриарх Евтимий и неговият учител Теодосий Търновски от хората, а с това и от Бога. Обичта към хората, които са божии творения, грижата за тях, е израз на обичта към техния Творец. Емилиян Станев описва патриарх Евтимий като твърде снизходителен и прощаващ зверствата на завоевателите до степен, че бездейства. И така подтиква читателите да разсъждават, дали бездействието му е и една от причините за гибелта на търновците в ръцете на обезумелите османлии. Бездействие, което може да се определи като предателство към хората,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024