Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

нство. Осъзнатото несъвършенство дава възможност за доусъвършенстване, или с други думи- смисълът се намира в извървяване на пътя в търсене на смисъла. Докато убеждението в някакъв вид свое съвършенство или е проява на нарцисизъм, или на психично заболяване, или е показателно за престъпна същност. Тоест хората, които считат себе си за съвършени нямат скрупули и не очакват, че ще отговарят за действията си, че възмездието ще ги настигне.

       Богомилският възглед подчертава философската основа на романа и улеснява задачата на автора, да представи всяко нещо, изследвайки го през противоположността на неговата същност. Тоест Всяко нещо е това, което не е, именно защото е. Древногръцкият философ Хераклит казва: „Пътят нагоре и пътят надолу са едно и също нещо“.

      Разгледано през призмата на едноименния роман на Емилиян Станев, понятието „Антихрист” е осветлено от различни гледни точки, чрез различни герои и характери: изпадналите в крайност на своето учение исихасти; изпадналите в немилост, раздвоени между Бога и нечестивия адамити; царят и неговите приближени, и др. Прекаленият хулител в лицето на еретиците, сребърниците и аристокрацията не е угоден на Бога, но прекаленият светец в лицето на исихастите, които описва Емилиян Станев, също не е угоден на Бога.

    Понятието светски цар или император в литературата често е противопоставяно на Царя на Небето и Земята- Бога. Позицията на царя (императора) може да бъде разколебана между признателността на царя към Бог, който го е поставил на този пост и самонадеяността,  забравянето на…, отдалечаването от… Бога. Дължащи се на суетата и опиянението, провокирани от сигурността, самовнушенията за недосегаемост, мощ, величие, слава, непобедимост, илюзиите за вечност. А всъщност опиянението е само кратък миг от вечността, който от безумното и главозамайващо горе води до продължителна агония в бездната долу.

  Авторът поставя под съмнение желанието за постигане на Небесния Ерусалим, позиционирайки го в полосата между святото и греховното. То сякаш откъсва патриарх Евтимий и неговият учител Теодосий Търновски от хората, а с това и от Бога. Обичта към хората, които са божии творения, грижата за тях, е израз на обичта към техния Творец. Емилиян Станев описва патриарх Евтимий като твърде снизходителен и прощаващ зверствата на завоевателите до степен, че бездейства. И така подтиква читателите да разсъждават, дали бездействието му е и една от причините за гибелта на търновците в ръцете на обезумелите османлии. Бездействие, което може да се определи като предателство към хората,