Гергана Златкова

Поезия

След потопа на ХХI век...

5.00(1 гласа)

Поезия

Гетсиманската градина

4.73(37 гласа)

Поезия

Стената на плача

4.66(29 гласа)

Поезия

258 метра под морското равнище

4.64(28 гласа)

Поезия

Адаса

4.64(28 гласа)

Поезия

друга Струнна теория

4.62(26 гласа)

Виж още

Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

Размисли върху някои философски послания чрез пътя на главния герой в романа „Антихрист“ на Емилиян Станев

3.00   (2 гласа)
защото, а с това и като предателство към Бога. Вид суета.

   В свитата на болярите има свещеници, стремящи се към богатство и охолен живот, което също е вид отхвърляне на обязаностите, нарушаване на християнския канон и най- вече на това, което Иисус Христос директно е проповядвал и изяснил, че богатството и ламтежът за богатство са пагубни за душата. Те провокират човек да върши грехове, да се възгордява и да унижава ближните си.

   Но най-голяма е разрухата, причинена от безверието у обикновените хора. Те или поемат по пътя на дуалистичните учения, или се самозаблуждават, че вярват истински, но вършат някакви нередни неща, или са разколебани и лутащи се като главния герой, Еньо- Теофил.

     Представяйки по този начин отделните прослойки на обществото, авторът търси причините за настъпилия хаос, за разнищените устои, за подкопаването на духовното у човека, за нещото, което го е накарало да изгуби собствения си център и което е причината столицата и висшите прослойки на една държава да се сринат тотално, изпадайки в немилост под напора на безсилието. Боляри, велможи и свещенослужители, които не могат да вдъхнат кураж на войските и на обикновените хора.

          Връщайки времето в една толкова далечна епоха, Емилиян Станев търси причините за проблеми, които днес се оказват и проблеми на модерността. Липсата на собствен център. Липсата на истинска вяра и упование в Бога. Авторът е акцентирал върху повторенията на определени събития в определени интервали от време в историята на отделни общества.   

    Движението на описаните събития по хронологичната линия на историята в локален, но и в световен аспект, могат да се сравнят с движенията на морските вълни от брега към вътрешността на морето. В началото са съвсем невинни и в зависимост от релефа на брега са ту по-силни, ту по-слаби, ту изгубени в далечината, защото не могат да достигнат определена височина. С постепенното им връщане към вътрешността на морето, тези вълни не сменят ритъма си, но променят формата и силата си. Ако пяната на гребените им е била накъсана от бреговите ивици, то там, където няма преграда, като висока скала или остров, гребените им са се слели и са увеличили своята дължина с километри. А честотата на завръщанията им към вътрешността създава още повече трудности, както е например, при отлив.

Постепенно с напредването на времето и глобализацията на света, локалните проблеми (отделните вълни) се превръщат в световни (вълните са се слели в е

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024