Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

   Ако трябва да се търси по някакъв начин ключ за разбиране на модерността, пък и на всяка една друга епоха, то значителна част от техните характерни черти се коренят в предшестващите ги епохи.

      Сравнението с морето, чиито вълни се обединяват във вътрешността, правейки излизането на брега все по- невъзможно за плувеца, дърпайки го към към дъното, е не само по отношение на картината на световните проблеми в различни етапи от историята. То е и по отношение на случващото се с един народ, с едно общество, с един град и с всеки един човек поотделно, а най- вече с главния герой. То е метафора за слизане към някакво дъно и по- точно към бездна.

     Още от дете Еньо се отличава от останалите герои в романа, тъй като се стреми по свой начин към Христос, търсейки своята истина за Бога. В неговите представи, съгражданите му са дяволи, които се молят в църквата на чистия и недостижимия Христос. Как могат да бъдат определени подобни усещания- като кошмар, злокобно видение или действителност, уловена от крехката чувствителност на младежа? Еньо- Теофил достига до заключението, че опознавайки Бога, човек няма как да не опознае и Дявола. Пътят му е блуждаещ- между видимо и невидимо, между добро и зло, между духовното и светското, между смирението и гордостта, между Бога и нечестивия.

      Първото разочарование на Еньо е свързано с невъзможната му любов към Кераца, която той поетично в стиховете си определя като Ралица- съзвездието Орион, според българските народни традиции или с утринната звезда Зорница. Има голяма вероятност Кераца да е препратка към Кера- Тамара, дъщерята на цар Иван Александър. Подобно на Естир от Стария Завет, чието име означава „звезда“ и която се омъжва за персийския император Артаксеркс, за да спаси еврейския народ, Кера- Тамара се омъжва за султан Мурад I, за да спаси българския народ от османските завоеватели. Но за съжаление това ѝ действие само е отложило завоеванието за кратко във времето. Ако Ралица е звезда в небето на Еньо, то при падането му представлява морска звезда в дълбините на душата му, която чрез „шиповете си“ го е наранила и сякаш отровила. Има морска звезда, с название „Трънен венец“, която е отровна и с предупредителна окраска. Подходяща метафора за причината за състоянието на Еньо, който сякаш стремейки се към висините се оказва в тяхното огледало – дъното на водите.

    Неуспехът в любовта подтиква Еньо към замонашаване и самовглъбя