Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

на човешката същност,  до което достига главният герой, го превръща в драматичен герой- разпнат между безверие и вяра, и го определя като Антихрист, и като човек во Христа. Лутането му е свързано с противоположностите на духа и тялото, тленното и нетленното, издигането и отричането им. 

         Струва си да се отбележи, че никъде в този трагичен и едновременно философски роман не се усеща близостта на Бога. Сякаш авторът предварително е осъдил своите герои да са далеч от Бога, въпреки стремежите им.

       А дали е така, ще покажат бъдещите прочити и тълкувания на романа.

     Този текст е представен на 11. 05. 2007 година на научна конференция (филологически четения ) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

[i] На български „Paradise Lost” е преведена като „Изгубеният рай“, макар че по- скоро е без определителен член и означава „Изгубен рай“.