Под обсада трябва да взема решения,
които ще определят участта ми
не в самотни градини
живея, любов, а в крехки стаи
Щом намеря най-обичната линия
звукът от клаксон смущава мечтите ми
в главата – мисли за живота ми
на панталоните ми – мазно петно.
Усмихнато натрапчиво рекламно място
привързаност към емоционален филм.
Любовта става все по-безсмислена
а жаждата за отмъщение все по-хлъзгава.
Един до друг с труп на дете,
смеещо се дете живее вътре,
как да изпитваме неподправена радост
и как да тъжим… двамата сме забравили.
Някога тук е имало нещо наречено небе
безкрайно, необятно, синьо,
а сега сиви облаци като болни хрътки
крачат безцелно наоколо
И морето, оковано от вълноломи,
малко по малко се превръща в застоял басейн,
пускащ отровата си да тече в природата:
това е блатото във всички ни.
Под обсада трябва да взема решения,
които ще определят участта ми
но нищо не може да изсуши любовта,
която и в безплодна почва карам да разцъфне.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.