ТОВА БЕ ПАРИЖ

Това бе Париж, нощ, а аз бях млад

Пресипнала и въглищно-черна течеше Сена

Бях висок, бях мокър, бях пиян

За любовта, за поезията, за болката

Това бе Париж, Париж със хиляди лица

Каквато бе преди и моята любима

Когато Септември целуна устните ми

Една ранна вечер сякаш за да ги накара да кървят

Това бе Париж, поел скръбта над скърбите,

Исках да умра точно тук

Влачех зад себе си

Всичко от ненаписаните ми поеми

Това бе Париж, Париж на моята любов

Всяка усмивка, всяка дума – буркан със тайни

Сякаш бях само сърце -от горе до долу

Целият обвит в копнеж

Това бе Париж, Париж oт това време

Отлитайки с моя отлитащ живот

Изведнъж всичко се обърна на спомен

Любовта се превърна в оплакване

Това бе Париж, Париж на нощта, на скръбта

От дъжда и от младостта

Благодаря, благодаря ви за всичко,

Което сте спестили и раздавали