Време е
да се надяваме, че през мрежата
на косите в сифона
не са успели да потекат
ръждивите застояли води
на изоставените
наситени с любов приятелства.
Мивката е празна
в нея е само пяната след измитите зъби
дантела
като спомен за дните
за които и след полетите
от единия до другия край
на света
са ти останали остри петна в паметта
в пропитите очи
изпочупени от дланите на съвестта.
Днес пазиш покорството в запуснатата постройка на гордостта.
В самолета предлагат водка и чай.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.